Халюцинации, тунели, кактуси

Халюцинациите никак не са рядко явление. Но дали идват от нашия мозък, или някъде отвъд?

Много българи са чели една или друга книга от Карлос Кастанеда. Когато споменавах на приятели, че моите уравнения „обясняват” някои от халюцинациите, които хората виждат (виж следващата статия), когато взимат LSD или гъби, доста от тях ме питаха за пътешествията „отвъд видимото” и срещите с магически духове, описвани от Кастанеда. Изглежда, всички бяха доста впечатлени от неговото учение.

За мистично-неизкушените читатели – Кастанеда е американски антрополог, който  през 70-те години изследва шаманизма сред мексиканските индианци. Има късмета да се запознае с пазителя на едно от най-древните шамански познания, наследник на цивилизацията на древните толтеки. Той взима Кастанеда за свой ученик и го въвежда в един мистичен свят на същества и енергии, срещи с вещици и анимистични духове. За да се откъснат от ежедневната реалност и да отворят сетивата си за този магичен свят, ученици и учител консумират семена от местния кактус пейоте.

Книгите на Кастанеда са оспорвани и много антрополози твърдят, че неговият шаман учител е изцяло измислен от автора си. Показателно е, че той никога не се съгласява да покаже на колеги полеви дневници от експедициите си. Но Кастанеда все пак основава историите си на реални индиански практики. Магическите ритуали на много мезоамерикански племена са свързани с консумация на кактуси и пътешествия в необикновени светове.

Първият европеец изпробвал свойствата на пейоте е един англичанин от Викторианската епоха. Ето как описва част от виденията си в своя апартамент в Лондон през 1898 година:

Виденията никога не приличаха на познати предмети. Бяха много определени, но винаги нови. Постоянно се приближаваха към прилика с познати неща, но едновременно се изплъзваха от това. Виждам гъсти, славни полета от скъпоценни камъни, понякога сияещи, понякога в наситен, богат цвят. После те експлодират в пеперудени фигури с безкрайни нагъвания на блестящи, дъгоцветни крила. А понякога като, че ли се взирам в огромен въртящ се съд, по чиято полирана повърхност нюансите постоянно се сменяха. … Често имаше незавършен стремеж към симетрия, подобно на калейдоскоп…

Забележете стремежа към симетрия, геометрично правилната структура на тези „живи арабески”. Виденията причинени от кактуса пейоте, не се ограничават само до такива абстрактни форми, нито дори само до визуални усещания. Но, дългогодишни изследвания показват, че именно геометричните видения, във формата на тунели и спирали са постоянен елемент от преживяванията при всички халюциногенни наркотици.

Може би най-големият специалист по халюцинациите е американският неврофармаколог проф. Роналд К. Сийгел.  Той провежда систематични експерименти за въздействието на наркотични вещества върху животни и човешки доброволци в продължение на десетилетия. Започва през 60-те години – лудите години на невробиологията и психиатрията, когато за човешкия мозък не се знае почти нищо, а на експериментаторите се разрешава почти всичко. Спомня си, че интересът му към халюцинациите, е породен от един случай, като докторант, когато тества клиничните свойства на различни наркотици. Прави екстракт от марихуана (THC) и го инжектира на гълъби, но те отказват да реагират на експериментите, всъщност отказват и да летят – просто падат на земята безучастни. Заинтригуван, младият учен инжектира остатъка от екстракта на себе си. „Аз също се строполих директно на пода на лабораторията. Останах да лежа там осемнадесет часа, заобиколен от безбройни фантасмагорични видения. Мисля, че тогава преживях лично абсолютно всички неща, за които съм чел из публикациите по психология. Беше много силно изживяване, и съм щастлив, че оцелях, защото това си беше доста токсична доза!”

Доброволците на Сийгел получават по-внимателно преценени количества THC. Те се обучават в специален жаргон, за да могат да обрисуват достатъчно бързо и в детайли всичко, което виждат по време на наркотичното преживяване. В грижливо записаните фантазии младият учен се опитва да намери общи закономерности, които да говорят нещо за механизма на създаване на халюцинации, или пък за реалността на този отвъден свят на демони. От записите, чиито детайли Сийгел прилежно изследва и класифицира, се оказва, че именно спирали и тунели са едни от универсалните елементи. Обикновено те са съпроводени с усещане за излизане от тялото, за преминаване през тунел.

Рисунки на „универсалните халюцинации” направени от проф. Сийгел по описанията от неговите доброволци. Siegel & Jarvik, 1975.

В докладите не липсват, разбира се, и класическите розови слончета от вицовете.[*] Но по-сложните сцени и усещания, включващи деформация или дори оживяване на предмети, поява на обичайни или необичайни същества, излизане от тялото, срещи с демони и чудовища, усещане за Божественото, дори разговори с бабата на психенавта[**] и т.н., могат да бъдат твърде разнообразни и явно зависят много от лични обстоятелства и моментното психичното състояние. Твърде трудно е да послужат за материал на систематично научно изследване. Напротив, абстрактните спирални форми изглеждат много добри кандидати.

Халюцинации могат да бъдат породени не само от наркотици. Екстремен стрес, глад, жажда, измръзване, изолация или дори силни емоции също водят до видения при иначе ясно съзнание. Сийгел работи с много от тези обстоятелства и открива, че породените нереални преживявания често имат една и съща структура. За това говори психиатричният опит с хора, които са били държани като заложници – при отвличания за откуп, изнасилвания, военнопленници, и дори няколко души, „отвлечени от извънземни”. Те всички са преживели силен стрес, страх за живота си и изолация, траеща от няколко часа до месеци. Халюцинациите при тях също са свързани с ярки светлини, преминаване през тунел, усещане за излизане от тялото.

Надеждата на психолозите е, че мозъкът реагира по краен брой начини на иначе многообразната реалност. Например, независимо по какъв точно начин ще го разтърсиш – глад, стрес или наркотични вещества – това води до халюцинации все от един тип. Разбира се, игнорират се тези части от преживяванията, които се различават.

Сийгел също заминава за Мексико, за да се срещне с планинските индианци и техните кактуси. Неговата цел е да провери дали виденията на неговите психенавти са културно зависими. Може би подсъзнанието ни е повлияно да вижда раирани спирали поради сериите за Супермен по телевизията, или пък заради часовете по смятане в трети клас? „Конкретното село, в което избрах да отида, не е било посещавано от бял човек в цялата си три-хилядолетна история! В това племе знаех, че имам източник от хора, които не са замърсени с нашата култура. Никога не са гледали филмчета на Дисни! Изучавахме тяхната употреба на кактуса пейоте и техните разкази бяха направо идентични! Разбира се, индианският събеседник може да види дълга пещера, там където ние виждаме тунел на влак, но структурата на халюцинациите беше същата.”

Отдясно: Йеронимус Бос, „Възкачване на благословените”, ок. 1490 – част от триптих, който илюстрира какво се случва с душите след смъртта. Фолклорните представи на Средновековието вероятно се основават на живи свидетелства за тунели от светлина, от същия тип като съвременните.

Това сякаш подкрепя хипотезата, че има някаква конкретна архитектура на мозъка, която в състояние на стрес или химическо въздействие дава тези дефекти и води до едни и същи видения при всички човешки същества – тъй като свързването на невроните на всички ни е еднакво. Психологическите науки, обаче нямат инструментариума да определят тази архитектура.

А универсалността на спиралните видения, тунела и усещането за излизане от тялото, може да послужи  и за подкрепа на една доста по-проста хипотеза – светът на отвъдното обективно съществува! Все пак, ако според допитване на Галъп от 1984 год. всеки деветнадесети американец е имал „преживяване подобно на смърт” (near-death experience – NDE), това са си адски много американци, за да бъдат подминати! За NDE разказват обикновено част от хората излезли от клинична смърт, кома, инсулинов шок и други подобни ситуации, когато мозъка е близо до смъртта.[***] Разказите съдържат всички елементи на наркотичните халюцинации, като често включват и усещане за спокойствие и любов, наблюдаване отгоре на операционната зала, собственото тяло и суетящите се около него доктори, ярка бяла светлина, среща с Божественото или разговори с отдавна починали роднини.

В традициите и книжнината на Православната църква, също има много свидетелства за подобни видения – на смъртното ложе или пък по време на строг монашески пост. В богословската литература се подчертава, че най-често това са срещи с демони, които понякога се представят за Господ в опит да подмамят най-праведните души.

“gud” от Dempa, 3D-графика. Пример за „психеделично изкуство”, тоест вдъхновено от преживявания с халюциногенни наркотици. Спиралата е повтарящ се мотив във много от тези картини.

Дотук няма ясни улики, които да натежат в полза на едното или другото обяснение за тези преживявания отвъд обикновеното. Изборът остава за нас, според това дали сме привърженици на мистичното, или предпочитаме да редуцираме света до скучния материализъм на научния метод. От една страна, някои от преживелите NDE могат след това точно да повторят онова, което медицинските сестри са си говорели по време на „смъртта” им. От друга, учени като Сийгел казват: „Ние можем точно да регулираме истинността на преживяването чрез дозата на халюциногена. Според количеството поето вещество хората преминават от псевдохалюцинации към истински. При първите аз виждам малкото зелено човече срещу мен, но знам, че в действителност не е там. Казвам си, току-що съм ял гъби и това е трип. При истинските халюцинации пак виждам малкото зелено човече – и Господ ми е свидетел – то Е там! Трябва да изтичам за пистолета си и да се защитя! (Да, някои хора наистина се увличат!)”

Контрола над света (дозата наркотик), който ни дава повторимостта на научния експеримент, ни служи за успокоение пред лицето на неизвестността, също както пушката в присъствието на зелени човечета. Не знаем защо експеримента действа така, но пък задачата на учения винаги е била да натъкми някаква теория. Пристъпвам към това в следващата статия.

Междувременно, държа да подчертая, че по никакъв начин не препоръчвам да пробвате халюциногенни вещества. Освен зрителните видения, тези наркотици имат много други типове въздействие върху ума, за които тук не е ставало дума. А дори една проба може да има дълбок ефект върху психическото Ви здраве и идентичността Ви! От гледна точка на Православието, играта с наркотици отваря вратата към света на демоните (въздушния свят) и ни прави особено уязвими.

Част ІІ: да погледнем под похлупака на мозъка!

*Но само когато съответният доброволец бил любител на такива вицове. : )

**Да, това е утвърден термин, с който се ласкаят тези, които приемат халюциногени с цел „да изследват дълбините на съзнанието.” Героите на Кастанеда са типични психенавти, например. Самото наркотично преживяване се нарича „трип”, на англ. – пътуване.

***Всъщност, с напредъка на медицината, става все по-трудно да се определи кога настъпва смъртта. Изглежда мозъчните клетки оцеляват поне десетина минути след  спиране на кръвоснабдяването, но се увреждат от химическия шок при възобновяването му. В момента се работи върху технологии за смекчаването на този шок. Такива практики в спешните отделения на болниците водят до все повече разкази за NDE.

За допълнително четене

R K Siegel, “Fire in the Brain: Clinical Tales of Hallucination”, 1992. Проф. Сийгел разказва за 17 особени клинични случая в практиката си, някои ужасяващи, но всички – поглъщащи читателя.

Преживявания близо до смъртта – от разкази на очевидци до научни и псевдонаучни изследвания и книги: http://www.near-death.com/

Колекция от психеделично изкуство: http://www.lycaeum.org/graphics/art/

Posted in: Научно-разказни не-хуманитарни