Кога тепетата на Пловдив станаха седем?

Още 4 истории за Пловдив. Този текст на английски за вашите приятели от чужбина.

За думата

Пловдивчани са доста консервативни и все още използват доста от старите си махленски думи и наименования за местата. Па макар и те да са предимно на турски език. Не се притесняват от тая непатриотична употреба, даже й придават характер на регионална гордост. Пловдив  се свързва винаги с „тепетата“. Пловдивчани знаят, че „тепе“ означава просто хълм, могила на турски, но са присвоили думата като особена, пловдивска! Та кой български град е известен с хълмовете си?!

Градската управа разбира се, се е опитала да българизира и тук: Младежки хълм, Хълм на освободителите, Данов хълм – но дори век по-късно тези имена не успяват да изместят старите: Джендема, Бунарджика, Сахат тепе. Всъщност ако десетките махали не бяха така цялостно заличени от модернизационното социалистическо строителство, сигурно и днес всяко кътче в Пловдив щеше да носи своето оригинално турско название. До 50-те години пловдивчани продължавали да се грижат за „бахчии в Кършияка“ („зеленчукови градини през реката“). Днес от махалите са останали само няколко имена – на тези квартали които продължават да съществуват обособени, макар и със съвсем друг образ и размери. Това са Кършияка, Хаджи Асан махала, Кичук Париж… Но за махалите – друг път!

Кратка история на тепетата

Тепетата са понастоящем шест – три от които трудно се отличават защото са изцяло застроени (Трихълмието). И то застроени не един път през епохите! Върху старото и със старото се е градило ново, и така долчинките отделящи Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе са се позапълнили. Градът не се качва на другите три тепета – Сахат тепе, Бунарджика, Джендем тепе – а ги заобгражда от всички страни. След Освобождението, и вече системно при социализма те са благоустроени с алеи, стълби, площадки и прочие удобства „за отдих“. Неподдържаният от 25 години насам соц-архаизъм, който ще намерите там ги прави особено очарователни, спокойни и любими – дано не се сетят скоро да наливат в тях пари и да ги обновяват. Поне частният капитал е ограничен от специалния им статут на защитени зони. Озеленените тепета компенсират иначе малкия брой на парковете в Пловдив. На върха им ще срещнете всякакви възрасти, изкачили се за игра, гимнастика или романтика.

Но и тези тепета не остават съвсем диви през никоя епоха. На върха на Бунарджика някога се организирали баловете на руското офицерство от Временното управление. В османско време също са били използвани за разходки и почивка от по-необременените с ежедневен труд групи население: при Бунарджика се събирали интелигенцията и аристокрацията, разбираме от османския хронист. На Джендем тепе в античността имало построен храм на Аполон Кендрисос, организирали се Кендрисийски игри. Османското население пък правело мащабни конни игри и борби в подножието му, като на някои идвал самият султан от Цариград! На върха на Джендема, освен езически храм от антично време, са намерени и останките на голяма раннохристиянска базилика. Те са заличени при благоустрояването през 60-те години. Днес отгоре май ще строят нова църква с инициативен комитет оглавяван от кмета от ВМРО, посветена на Св. Ерм, евангелизатора на града. Идеята за статуята на Симеон Велики, поддържана от Божидар Димитров, отпаднала.

До XX век тези хълмове били предимно голи, без почти никакви дръвчета. После от общината били проведени акции по залесяване, и те създават познатия ни диво-горист изглед. Трихълмието пък през ранната османска епоха било почти изоставено. За столетия там стоели руините на средновековните къщи и дворци, които новите граждани в равнината долу използвали за източник на готови тухли и камък. По време на смутните времена на XVIII век, както и при последвалото културно възраждане на християнския миллет, се увеличава броя на християните в града – и гърци и българи. Те започват да усвояват наново хълмовете, които малко интересували мюсюлманина. Деветнайсети век заварил тези тепета като престижно място, където се строели богати и солидни къщи, предимно от гърци, арменци и „гърчеещи се“ заможни българи. Но към средата на XX век, след като много от елита е напуснал към новата столица, къщи тук отново са запустели и полуразрушени. Горе остава тихо докато започва мащабната реставраторска работа от 60-те до 80-те год. Главната заслуга за нея има един общински чиновник, когото пловдивчани с обич нарекоха Начо Културата.

Тепетата раждат града

В древността всички тепета на Пловдив са били доста по-внушителни. Но хилядолетията човешки нужди и човешко съжителство са оставили своя непоправим отпечатък – хиляди тонове скала са откъснати от тяхната гръд и превърнати в основите на сгради или в настилката на града. После идвал следващият нашественик – македонец, римлянин, българин, османец – и започвал да гради облика на своята цивилизация пак черпейки скала от същите тепета.

Където днес има отвесни склонове или се виждат голи скали, това са почти сигурни признаци за древни или по-съвременни каменоломни. Добивът на камък от тепетата е прекратен едва през 30-те години на XX век, но дотогава едно от тях – Марково тепе – изчезва. В началото на века за пръв път пловдивчани започват да виждат тепетата по типично модерен и патриотичен начин: да ги ценят като особено богатство на града, а не просто като твърде удобно разположени източници за строителен материал. За съжаление, концесиите за експлоатация на тепетата са сключени твърде неудачно още от първите общински ръководства след Освобождението, преди да възникнат тези идеи. Многобройни кметове се опитват да прекратят търговските договори, но съдът отказва и трябва да се изчака изтичането им през 30-те години.

Докато през античността се вадел камък основно от подножията на Сахат тепе и на Трихълмието (Джамбаз, Таксим и Небет тепе) върху което е построен тогава самият град, то в модерно време добивът е бил от южната страна на Джендем тепе (ако пристигате с влака от София ще минете първо край него), както и известното Марково тепе, което изцяло било унищожено. Името Марково тепе (или „Марков гроб“, а по турско време там действително личал ограбен античен гроб) идва със своите легенди. Старите пловдивчани казват, че на върха му имало пет ями (средната вероятно е споменатият гроб), и обяснението било че Крали Марко скочил там със своя жребец, и така останал отпечатък от търбуха и четирите копита на коня. В момента ямата на мястото на бившето тепе е даже многократно удълбочена заради нова концесия. Тази „Маркова дупка“ е дълбока поне 50 метра и продължава да слиза надолу! Заслужава да се види като един пълен негатив на предишното битие като хълм. Някога хората на върха са се виждали от подножието мънички и далечни, сега багерите далече долу са още по-дребни. Но ако сте от София несъмнено сте виждали други такива гигантски ями които сякаш се готвят да пробият Вселената! Това са основите на „мол“. Май ще бъде вторият в Пловдив и ще се казва „Мол Марково тепе“.

Хайде да видим дали архитектът ще се опита да запълни празнотата в пловдивската душа оставена от изгубеното тепе. Дали готовата сграда ще бъде „тепеподобна“, както имало някакви предложения за плувна зала на времето? След унищожаването на природния дар, сега можем да се стремим към един пластмасово-стъклобетонен ерзац.

В момента разпознатите тепета са шест на брой, и с Марково тепе щяха да възлязат на къде по-престижния брой от седем. Като Рим и Атина! Това поставя Пловдив на световната карта. Изглежда повечето хора тук мислят за себе си града като разположен на седем хълма. Така е посочен на герба на града, така се обозначава и в разговорите с пловдивчани – ако не навлязат в подробностите за изгубеното тепе.  Но празнотата оставена в душата на пловдичанина от липсващото Марково тепе е всъщност изкуствено и съвсем модерно явление.  Не е ясно кога точно се ражда този образ, но по-рано в историята, хълмовете на Пловдив никога не са били изброявани като седем!

Различни векове, различен брой тепета

Първата причина е, че Пловдив някога е бил много по-малък. В античността е заемал само височините на Трихълмието, затова и римското му име е Тримонциум („монс“ – планина на латински). Едва в римската епоха, несъмнено свързано със спокойствието на Pax Romana, както и с нарастването на икономиката му заради Диагоналния път, градът се разраства и се появяват квартали в равнината южно от Трихълмието. Достига източното подножие на Сахат тепе.

От XV век вече градът е слязъл изцяло в равнината във връзка с един друг имперски мир – Pax Ottomana.  Сахат тепе е интегрирано, Бунарджика и Марков гроб понякога са броени, понякога не – първите махали ги достигат от север. Край тях има бахчи и гробища. Но по това време Трихълмието е било „цивилизовано“ от толкова отдавна, че по-трудно се различават съставните му части. Често е виждано като един или два хълма. Затова пътешествениците минали оттук, разчитащи по-често на своите наблюдения отколкото на въпроси към местните, спорят задочно помежду си в своите пътеписи дали града има общо три, четири или пет хълма. Но при всички случаи Джендем тепе е оставало извън полезрението. Дори след Освобождението то се намирало далеч извън града – едва ли не на половината път до село Коматево. А Коматево днес е квартал на Пловдив. Действително, пловдивската гара през 1872 год. била построена близо до „Джендема“, но това било по обичая на барон Хирш да прокарва железницата на няколко километра извън населените места. (Твърде далновидно както откриваме сега, когато са вече в центъра на града по съвременните ни мащаби! Та кой би искал днес да има гара, където тогава е бил краят на града – на Централния площад?)

Вероятно най-точни относно местните виждания за броя на тепетата са сведенията от Евлия Челеби. Той все пак живял в Пловдив няколко месеца, а и за разлика от повечето други писатели и описатели си е бил османец и общувал свободно с пловдивчани (или по това време – по-скоро „филибелии“). Изброявайки, той включва и хълмовете в полето на Пловдив, извън конкретната градска част. И описва 9 тепета! Неизвестно е кои са Боз тепе, Чанлъ тепе и Валели тепе. Едно от тях е Марково тепе, друго е вероятно една по-малка могила на изток, която на български се знае като Каменица. Ето, че тя също е разрушена в края на XIX век, а днес нейното име носи жилищен квартал и известната бирена фабрика, построени в околността. За третото тепе не е изяснено, може би е името на едно от няколкото малки възвишения и могили в посока югоизток към Асеновград. А околностите на Пловдив тогава са още изпълнени с надгробни и селищни могили, някои с много големи размери, които също са могли произволно да бъдат включени към „тепетата“ – на турски така или иначе са носели същото название.

Края на града, вероятно 1880 или 1890-те г. – снимка от Сахат тепе на запад към Бунарджика. (От ФБ групата „Акция „Фото Пловдивъ““)

И така, броят на хълмовете е твърде нетраен маркер за града. Числото седем е въведено едва през последните стотина години, очевидно като опит за уподобяване с Рим. Често към това у нас се прибавя и Атина, въпреки че аз не успях да открия някаква атинска традиция за седем хълма. Сравнението с тези градове е рожба на българската романтическа история от ново време. Продължаваме да го употребяваме активно, особено когато се опитваме да впечатлим чуждестранния турист. Фактът че градско поселение тук е съществувало хилядолетия преди първите следи от обитаване на Палатинския хълм или на Атинския акропол, някак си остава недостатъчно впечатляващо. Малко пловдивчани са чували за две други тепета, Ясъ тепе I и II, понастоящем предадени на унищожение от разни инвеститорски интереси, едното се намира в парка Лаута, другото в Кършияка. Те представляват селищни могили датиращи още от неолита, та до бронзовата епоха! (Има твърдения, че селището на Небет тепе, така да се каже „първият Пловдив“, се появява в резултат от тяхното напускане и преселение на жителите им.)

От друга страна във Википедия има нарочна статия за всички градове, които претендират да са разположени на седем хълма. Пловдив е там с още 45 кандидата! ; )

Частична литература:
Йордан Велчев, „Градът, или между Изтока и Запада, ХІV-ХVІІ век“. Изд. къща „Жанет 45“, 2005.
Никола Алваджиев, „Пловдивска хроника“. Изд. „Христо Г. Данов“, 1984.
Дневник на Петър Детев, 50-те – http://aquila.skyarchive.org/pub/julia/peter_detev_files_dolu/yassatepe52_59.pdf
Градове на седем хълма – http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_claimed_to_be_built_on_seven_hills

Част от този текст е публикувана на картата на Пловдив в амбициозния проект „Моята история“, който ще събере микро-истории за всякакви места в България.
Посетете го!

Posted in: Места и история