Имат ли нужда софиянци от Женския пазар?

Posted on 2. март 2012

2


През последните дни Женският пазар се превърна в активна тема в блогосферата (Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не?, Депутати в нужда или обреченият Женски пазар), та чак и бруталния автор Калин Терзийски публикува свой разказ (Осемдесет хиляди левги под женския пазар). Може би това е свързано с новината, че общината е гласувала вече по-голямата част от пазара да бъде премахната до няколко месеца (Махат незаконни сергии на ”Женския пазар”).

За да се включа в породената дискусия публикувам тук един свои текст отпреди година, когато началото на моето изследване на пазара беше все още неясна студентска мечта. Има доста неточности, като поправих само най-грубите фактологични такива. Работата на терен показа, че нещата стоят малко по-различно, но за това съвсем скоро ще излезе обемна академична публикация. Тук поставям стария текст, защото заявява много остра идеологическа позиция, все още не омекотена от детайлите и многообразието на действителността на терен.

Женският пазар е изключително сложен социален свят, който не може да се опише еднозначно. Ще публикувам серия от анализи, които виждат  пазара по различни начини. Очаквайте:
–  политическата картина 3 месеца в моето изследване
–  гледните точки на живущите: за и против
– и на инициативния комитет: пазара като „цирей в центъра на града”
–  какво е Женски пазар за пенсионерите от цяла СофияТВ репортаж)
и още.

Ето тук има връзки към академичните ми изследвания и публикациите ми в пресата.

 *

Поставяне на проблема

Женският пазар в медиите

Преди няколко години беше повдигнат въпроса за нуждата да се преоформи  пространството на Женския пазар в модерна и европейска част на столицата. Общинари, архитекти, както и много обикновени столичани го считат за „големия цирей в центъра на София”, а „красотите на ориентализма” присъстващи в центъра на града изпълват по-съзнателните граждани „с чувство за срам” (Правят… 2008, Циреят… 2006). По-крайните мнения са, че „Женският пазар и целият район около него е едно безумие, което трябва да се изравни със земята и да се строи нещо ново” (Преустройството… 2008). Самият главен архитект на града Петър Диков заявява „Подобна ориенталска гледка в сърцето на София е недопустима” (Два битака… 2008).

През 2006 год. е проведен конкурс и одобрен архитектурен проект, който ще премахне пазара и ще го замени със зелени площи и градинки, два съвременни търговски комплекса, подземни паркинги, както и „улица на ресторантите” (Преустройството… 2008). Постройките и декоративните елементи ще бъдат решени в модернистичен стил типичен за новите бизнес строежи в българския град. Идеята на архитектите е най-посещаваният пазар в центъра на София да стане най-после и приятно място за покупки, за разходка и отмора (Падение… 2007).

Тази новина е приветствана от медиите, както и от 90% от форумните коментари. Заглавията във вестниците съобщаващи за заплануваните промени са „Бъдеще за многострадалния Женски пазар”, „… възход на Женския пазар” и подобни, които недвусмислено конструират положителната посока на желано бъдеще за това пространство. Изпълнението засега не е започнало – изглежда заради две заведени от частни лица дела за нарушени от подземните гаражи права (Два битака… 2008). Последните изказвания в медиите сочат, че проекта е преминал успешно през обжалванията, есента ще се изработват инвестиционните проекти и обещават, че до края на 2010-а година ще започне строежа (Остава неясен… 2010). През пролетта на 2011 год. все още няма видими стъпки в тази насока.

Извън медиините информации, негативната нагласа на софиянци към Женския пазар се потвърждава и от едно изследване на Варзоновцев (2002) сред студенти и преподаватели в СУ и УАСГ за обсега на софийския център. Района западно от бул. Мария-Луиза твърдо не се възприема като част от центъра, въпреки чисто географската му принадлежност. Повтарящият се аргумент е, че там „активно присъстват маргинални групи – чужденци, проститутки, представители на сенчестите структури. Зоната плътно се асоциира с боклука, мръсотиите, липсата дори и на минимални санитарни условия. Възприема се като клоака, срамна и неприлична долница на града” (Варзоновцев 2002, стр. 125).

Гласовете против прочистващата инициатива на общината са далеч по-слаби – както индивидуалните по форумите, така и обществените. Успях да открия само една декларация от Гражданска инициатива „София – исторически град” изпратена до отговорните институции (Срещу… 2008). В нея се изтъква: „това, което буди тревога в този проект, е абсолютната му архитектурна, историческа и социална  неадекватност спрямо мястото, функциите и най-вече историко-архитектурния облик на района около Женски пазар”. Декларацията съдържа и едно по-интересното за нас основание за протест: „липсата на широко обществено обсъждане на вариантите и избор на проект от няколко предложения публично и с участието на гражданите и НПО, занимаващи се с опазване на културното наследство и екология”.

статия в уебкафе, озаглавена "Последният бастион на селянията"

Така изглежда Женския пазар за Една седмица в София/Уебкафе – списанието на готините, млади и успели българи.

*

Мотивация на изследването

Имат ли нужда софиянци от Женския пазар?

И така, смятам, че описаната дотук ситуация е подходящ, и дори, наложителен терен за приложно антропологическо изследване. Неговата цел ще бъде най-после да генерира реално обществено обсъждане. Или да бъде негов заместител. Смятам, че антропологическо изследване проведено извън официалните институции би било по-продуктивно от едно формално организирано обсъждане на плановете за реконструкция, тъй като досега институциите не са показали административна неутралност, а напротив – ясна заангажираност с прокарването на проекта. Властовото им положение, заедно с вече демонстрираната подкрепа на медиите, им дава силата да изкривят всяко класическо обществено обсъждане в тяхна полза.

Действително и без обсъждане ние вече имаме твърде убедителна представа за това какво е желаното от ‘обществеността’ бъдеще за Женския пазар. Но всъщност желано от кого? Смущаващ е изказаният от общински представители (по-горе), но необговорен от никого факт, че точно Женският пазар в днешното му състояние е най-посещаваното място в тази част на София. Самите оплакващи се страни ползват това като аргумент за премахването му, тъй като квартала бил претоварен от посетители (Циреят… 2006). Една статия от 80-те години дава статистиката, че през пазара тогава дневно минават 150 000 души (Женският пазар… 1981)! Дали ‘обществеността’, желаеща премахване, включва тези хора и тяхната визия за пазара?

Хипотезата ми е, че публичното пространство в този случай е овладяно от разказа на само един дял от живущите в града, при това не този, който се ползва от самия Женски пазар. Това е доминантната група от българското общество, чиито виждания и интереси се ползват с най-много внимание от страна на медиите и институциите – ‘средната класа’ българи. Те самите най-често пазаруват и живеят другаде, а не на Женския пазар. Форумните коментари критикуващи пазара често завършват с изречения от типа „…най-гнусното място в София. Там не стъпвам. Да го махат.”, „откак продавачите спряха да бъдат от българската етническа група просто не стъпвам там” и подобни (Преустройството… 2008, Правят… 2008). Така, доминиращите обществото групи изразяват естествен стремеж още една част от градското пространство да бъде формирана по техния вкус.

Затова е много важно да потърсим разказа на онези, които ползват или участват в живота на пазара. Предположението ми е, че те са в по-голямата си част от маргинализирани групи, например цигани, имигранти и пенсионери, и това лишава техния глас от чуваемост. Допускам, че те биха останали встрани и при едно формално проведено обществено обсъждане. Всъщност, тези гласове могат да бъдат чути само на самия бул. Стамболов.

Моята цел ще бъде да събера представите и нагласите за настоящето и за желаното бъдеще на пазара от представители на всички категории социални актьори свързани с това пространство – пазаруващи, продаващи, работещи, преминаващи, живущи, както и от районната администрация. Задачата ми ще бъде да представя събраните гледни точки балансирано в противовес на съществуващите йерархии в обществото, които извличат познатия ни доминантен разказ.

Провеждането на такова изследване преди предприемането на каквито и да е действия от страна на община и инвеститори е от огромно значение, защото липсата на местния глас съвсем не е случайна.  Маргинализираната част на българското общество попада именно на Женския пазар, а новите молове и магазини за повечето от тези граждани просто не са алтернатива.  Предвижданото благоустрояване би направило тези групи още по-маргинални и уязвими. То би било акт на насилие върху тяхното последно собствено пространство в централния град, тъй като не се предвиждат адекватни нему (всъщност – каквито и да е) мерки за подобряване на битието на самите засегнати граждани, които да им позволят да продължат да ползват обновеното пространство. Преустройството на градската среда само ще я преквалифицира за ползване от други, а уязвимите групи ще трябва да търсят убежище в още по-принизяващи пространства – като канала на Перловска река или покрайнините на града. Единствената ‘положителна’ промяна ще бъде отстраняваното им от погледа на средната класа българи.

Институциите се досещат, че проблем са по-скоро хората, а не самата градска среда. Главният архитект Диков предложи в покрайнините на столицата да построи два нови битака от типа на „Илиянци”, където да премести („приюти”) търговците от Женския пазар. По думите му, „очевидно хората продължават да имат необходимост от евтини пазари, но това не може да продължи да се случва в центъра” (Два битака… 2008).

В този смисъл, моят проект ще има и една по-широка цел – да стартира полемика в обществото за ценностите и приоритетите, на които се базира градското управление у нас, както и за отношението към уязвимите групи. Например изложеният дотук „доминантен разказ” за софийската градска среда, който институциите безкритично използват при планирането на решенията си, е типичен за европейския период на модернизиране, хомогенизиране и окачествяване на различния като недоразвит. Тоест – е типичен за европейския ХІХ и началото на ХХ век. Необходимо ли е да извървяваме същия път от грешки, когато вече имаме пред очите си допускането им и усилията за преодоляването им в други общества?

Общинари и архитекти се представят като загрижени за заличаване на маргиналните пространства в София. Но не се забелязва една по-очаквана в съвременността загриженост за социалните актьори, които генерират тези пространства. Ако общината има за цел да бъде в услуга на всичките си граждани, тя би трябвало да помисли за благоустрояване на самите общности – чрез социално включване и чрез създаване на условия за икономическото израстване на индивидите достигнали до Женския пазар. Следствие от това ще бъде и една естествена и постепенна промяна на средата, при това не заплашена от ‘повторна инвазия на маргиналите’ (това, което провали предишните благоустроявания).

Една по-радикална хипотеза е, че българското общество днес няма интерес да поддържа принципите за достойно съществуване на различните и изключените. Предпочита се изолирането им от доминиращата култура. А Женският пазар е превърнат в главния фокус на модернизаторско говорене в София (на практика се появява във всяко интервю с арх. Диков за проблемите на града, последно виж Разговор… 2010), защото е единственото оцеляващо и до днес място на истинска демокрация в града. Само там маргиналните слоеве могат да се изразяват и да обитават пълноценно и дори равноправно с онези по-горе по социалната стратификация – защото последните също идват тук да пазаруват. Само тук има контакт и равнопоставеност, осигурени чрез пазарните отношения.

.

Тук обаче може да видите доколко тия хипотези се оказаха верни, когато започнах проучването на пазара: „На третия месец на терен“.

Източници:

„Женският пазар – преди, сега и след 10 години”, сп. София, 1981, бр. 3

Варзоновцев, Д. 2002. Столичният център – човешка перспектива. In Градът: символи, образи, идентичности, edited by С. Христова. София.

„Циреят на София – Женски пазар”, 2006. http://pazara.kirkovs.com/

„Пазарът Кирков или т.нар. Женски пазар са дърти измамници!”, интернет форум BG-Mamma, 19.І.2006. http://archives.bg-mamma.com/archive/index.php?topic=67912.0;all

„Падение и възход на Женския пазар”, в-к Дневник, 17.ІІІ.2007. http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/03/17/319323_padenie_i_vuzhod_na_jenskiia_pazar/

„Правят Женския пазар пешеходна зона с цветя и пейки”, News.bg, 21.ІІ.2008. http://news.ibox.bg/news/id_37610921

„Преустройството на Женския пазар ще обсъждат общинските съветници на София”, в-к Дневник, 10.VІІ.2008. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/07/10/524321_preustroistvoto_na_jenskiia_pazar_shte_obsujdat/

„Срещу проекта за реконструкция на Женски пазар“, Historicalsofia’s Weblog, 20.VІІІ.2008. http://historicalsofia.wordpress.com/2008/08/20/

„Два битака сменят Женския пазар”, в-к Стандарт, №5706, 27.ХІ.2008. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-11-27&article=257297

„Разговор с главния архитект на столицата”, в-к Култура, №11, 26.ІІІ.2010. http://www.kultura.bg/bg/article/view/16799

„Остава неясен стартът на същинската реконструкция на „Женския пазар”, DarikNews.bg, 25.VІ.2010. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=550870

Advertisements