Трети месец на терена II: Отношения и деления край Женския пазар

Posted on 18. април 2012

1


Първа част

*

Хипотеза: На пазара се концентрират маргинални групи, които не могат да защитят интересите си

Догматичната ми представа за маргиналните групи, които попадат на Женския пазар, също беше разколебана. Най-вече кои групи наистина да определя като маргинални? Критерият за маргиналност, който реших да ползвам в случая, е, доколко членовете на дадена група могат да определят обстоятелствата на своя живот, да участват при решаване съдбата на пространството, което обитават, и да защитят своите интереси?

В първоначалната си хипотеза изходих по критерия достъп до публичност и до политическия процес. Ако съдбата на пазара се решава единствено чрез официалните механизми на управление, действително ползвателите на това пространство са маргинални, доколкото политиците и медиите игнорират напълно мнението на търговци, купувачи, цигани, пенсионери и имигранти.

Изглежда обаче, че има много други канали за въздействие, които не зная дали ще успея да напипам съвсем, но в тях продавачи и цигани са значими групи. Всъщност статуквото на пазара такъв, какъвто е днес, вероятно се поддържа поради силата на икономически интереси, гарантирани чрез присъствието на маргиналните групи. Разбира се хората, които виждаме на улицата, са в най-долните редове на тези икономически йерархии. Все пак те не са атомизирани маргинали (тепърва ще се опитам да определя доколко експлоатирани те се чувстват в тези йерархии). Говори се например, че на пазара има средно ниво мафия, съставена от бивши (пенсионирани вече?) ръководители на местни административни служби (ХЕИ, полиция,…), като едно лице държи групи от сергии и ги преотдава на продавачите на по-висок наем. Възможно е влиянието на този местен икономически елит да пази особените неформални отношения около пазара.

Що се отнася до ромите, те ползват много значимия ресурс на роднинските си мрежи и на общностната сплотеност. Тези, които живеят в района на Женския пазар не са местни и се намират в постоянна мобилност с родните си места в Старозагорско, Врачанско, Бургаско, Лудогорието и другаде, което им носи ползи в търговията. За тях попадането на Женски пазар не е резултат от изтласкване извън по-добрите места в града, както при обитателите на гетата в София, а оползотворяване на по-добри възможности чрез идването в София.

Широката мрежа от общностни и роднински лоялности, с които ромите разполагат в квартала, пък им дава ресурс да неутрализират институционалната сила на полицаи и инспектори. Така те могат да си позволят навлизане в икономическата ниша на неформалните дейности – продажба на зеленчуци извън сергиите (тоест без да плащат официален наем), продажба на контрабандни цигари, проституция по околните булеварди и др. Трябва да се подчертае, че това се прави от различни групи, а голяма част от ромите са успели да започнат легален бизнес на сергиите (което изисква по-сериозни инвестиции поради високите търгови цени).

По-голямата част от близкоизточните имигранти засега се оказва, че само отварят бизнеса си тук, а иначе живеят в апартаменти в Младост или Надежда.

В заключение, струва ми се, че бедните пенсионери остават групата в най-маргинално положение. Те се стичат тук от цяла София, тъй като този пазар предлага най-ниските цени за хранителни продукти в града. Те се възползват от привилегии останали от социализма, като пенсионерски карти за транспорта, но не биха могли сами да се преборят за тях, когато общината реши да им ги отнеме. Във случая общината е на път да им отнеме една много важна социална услуга – наличието на евтин пазар.

Ако обемът на пазара бъде намален ще загубят най-много пенсионерите, тъй като за тях няма друга алтернатива (освен повишаване на доходите им, разбира се, но това звучи толкова невероятно). И до днес можете да видите възрастни хора питащи търговците за отделените за изхвърляне плодове. Поради отдаването на сергии чрез търг, намаляването на броя сергии вероятно ще повиши наемите, което няма как да не се отрази и на крайните цени. Това пък ще намали оборота – основното предимство за търговците на Женския пазар, което им позволява да държат ниски маржове. Така Женският пазар ще влезе в класа на другите квартални софийски пазари.

Уязвимостта на пенсионерите е ясно видима на самата улица. Те са основният обект на агресията излъчвана от онези продавачи, които разчитат на измама в грамажа и пробутване на развалена стока. Продаващите баби на бордюра са и основен обект на гонения от страна на инспекторите на пазарното дружество, които не обръщат внимание на (предполагаемо) също толкова незаконния магданоз, продаван от роми.

*

Хипотеза: Място на демокрация и толерантност

Националности, географски локации, професии и др. са сменени, за да запазя респондентите в анонимност.

Какви са отношенията между хората, събрали се в квартала откъде ли не? Дали струпването на различие възпитава в искрена търпимост към начина на живот на другия, както мечтаят някои теоретици на града, или води към тлееща враждебност? Тук декларативните понятия, в които формулирах първоначално задачата си – „място на демокрация”, „толерантност”, „равнопоставеност”, също не са особено полезни и опростяват прекомерно местното богатство на човешки отношения и съдби.

Действително, този район тества нашата толерантност към различния. Намирам я за най-възхитителна у хората, които ежедневно работят на тази улица и комуникират с колеги и клиенти с всякакъв етнически, класов, и какъвто щеш произход! Но приемането на другия е практично, наложено от действителността, и не е лишено от стереотипи и дистанциране чрез заявяване на статусни различия. В това отношение живота на пазара се различава от западната идея за мултикултурализъм основан на права, равни възможности и уважение към различния, и стои по-близко до организацията на традиционните полиетнични общества, където всеки знае своята роля и място в една междугрупова йерархия и приема безропотно образа, който другите имат за неговата група – дори когато е с негативни черти.

Отношенията на търпимост и враждебност, уважение и неприязън са преплетени по най-изненадващи начини. Едни ромски семейства могат да избягват близкото общуване с други, а да си засвидетелстват взаимно уважение с (по-бедни) българи от квартала. Седнали заедно в една чайна можете да срещнете араби, кюрди, персийци, турци – мюсюлмани от политически противопоставени страни на произход или с различна степен на религиозност да се познават добре. При имигрантите вероятно малката количествена маса сънародници стимулира по-широкото обединяване в търсене на изход от житейските несгоди, докато при ромите пренасянето на цели родови и съседски мрежи от родните места дава възможност на отделните общности да пазят дистанция и да се затварят в себе си.

За разлика от повечето български работодатели, арабските често взимат и българи и роми на работа. От друга страна на някоя задна улица може да видите дългобради мъже с бели кафтани (демонстративни дрехи типични за мюсюлманите-фундаменталисти от Западна Европа) да се разхождат бавно и важно, да отправят и изискват поздрав от имигрантите наоколо, които включват пийващи си иракчани или комунисти от Пакистан. Последните коментират след това със сподавен глас колко страшни са тези типове в родните им страни.

[Това ми напомня на една сцена в британския филм „Ross Kemp on Gangs – Bulgaria’s Gypsy Gangs”, където англичанинът интервюира група маршируващи по ул. Цар Симеон бойци от гвардията на Боян Расате и отбелязва как околните магазинери се усмихват и ги поздравяват с уважение. Само че магазинерите по Цар Симеон, където е базата на БНС, са предимно араби… Явно да си имигрант у нас изисква твърде често да кимаш любезно.]

Сред имигрантите в арабското кафене съвсем нормално възприет гост е видимо хомосексуален български младеж от квартала. С тази компания се събира българин на средна възраст от съвсем друга част на София. Всички те се поздравяват с циганския род, който живее в съседната къща. Бабата и внучките роми разговарят нормално с младежа за неговото семейство, от колко години се познават – въпреки по-патриархалните разбирания в тяхната група – момичетата ще бъдат оженени скоро, за да си имат съпруг и да няма опасност да тръгнат „по чужди мъже“. Едновременно с това други техни семейни познати работят на Лъвов мост…

Като че ли общата съдба на икономическа несигурност и постоянно търсене на някакъв път за осигуряване на хляба, възпитават смирение и приемане на чуждия избор в живота.

От друга страна, ромите, дошли тук от различни места – Северозападна България, Лудогорието, Старозагорско, Бургазко (както и софийските роми от Факултета, Филиповци и Батолова воденица), поддържат силна дистанция помежду си, която изразяват чрез взаимно отрицателно оцветяване на чуждото самоназвание – „мани ги, тия са турци” (казват ромите-християни), „тия са цигани” (казват турците), „тия са от провинцията, виж колко са прости и необразовани, не могат да говорят български като хората” (софийските роми). Тези дистанции се градят върху маркерите на различаващи се култури заради мястото на произход.  Интегрирането на повече елементи от престижната българска/турска култура в своята се използва за заявяване на превъзходство над другия. Например български говорещите роми от Монтанско (които са привилегировани от липсата на сегрегация в селата в онзи край) изтъкват по-доброто си образование, невладеенето на циганския и слушат българска чалга, а турски говорещите роми от Лудогорието настояват, че са турци и показват това чрез пускане на турска музика и познаване на всички известни турски певци и актьори. Обаче сред децата и на едните и на другите се разпространява съвсем различна контра-култура – хип-хопа и брейка.

Най-дебелата бариера на общуване е между всички тези групи и българите. Вече обсъдихме желанието на българските жители на квартала (и еврейските и арменските – „интегрираните” малцинства) другите да бъдат изтласкани оттук. Много от постоянните клиенти на пазара също признават, че идват тук въпреки ужаса, който преживяват от „тичащите наоколо циганчета“. Към това се прибавят и агресивните продавачи. А търговските отношения са по-скоро отношения на измама.

Накрая трябва да добавя и че въпреки първоначалните впечатления на хаос и произвол, това място е изключително регулирано. Полицейските патрули минават през няколко минути, има двама СОТ-аджии, наети от общинското дружество, а най-страшни са неговите инспектори, има и инкасатори. Те са без отличителни белези обикалят през около час и се опитват да изловят всички, които продават нещо без да си плащат дневен наем. Пространството е строго разграфено. Например, на мен не ми беше разрешено от инспектора да продавам на кашонче срещу сергиите, на бордюра на тротоара – смилиха се да не плащам, но ме пратиха да си намеря празна маса. СОТ-аджиите пък изгониха една от циганките, която продаваше магданоз откъм страната на сергиите и я пратиха да застане на бордюра.

Разбира се редът не е точно този, определен от закон и регламенти. Отношенията при пазара текат по неписани правила, установили се в продължителното познанство на обитателите, така че да улесняват безконфликтното съжителство. Те са постоянно предоговаряни и еволюиращи.

В следващия текст ще анализирам две любопитни интервюта с еврейски жители на квартала, чийто мнения силно контрастират помежду си.

 

Advertisements