Посетителите на Женския пазар І: Среща на цяла София!

Posted on 17. декември 2012

0


talpa-18

Комитетът (чиято гледна точка изложих в предния текст), много убедително и емоционално разказва как софиянци са се заблудили, че това е най-евтиният пазар в града. Според тях хората не са съобразили относно измамите в кантара, пробутването на развалени плодове и грубото отношение на продавачите: „Така, че тука не е за пазаруване. Аз не знам защо тоя български мазохистки народ идва тука да пазарува! Не знам защо. Все още някаква носталгия ли, какво?” Наистина, защо? Време е да питаме самите посетители!

Направих анкети при спирката на трамваите в началото на пазара. Въпреки, че беше средата на октомври и вече студено, за всеки трамвай се събираха по 3 до 10 души чакащи, при честота на пристигане на трамваите под 5 минути. Сутрешната анкета показа 85% пенсионери (100% хора над 50 г.), като дори в 18 ч., в края на работния ден, пенсионерите бяха ок. 50% (и само един младеж!). Бърз оглед из пазара, показа, че това е представително за състава на пазаруващите в тези моменти. Мъже и жени бяха сравнително по равно.

Женският пазар се оказа място за среща на цяла София! На спирката срещнах прибиращи се от работа в Надежда към дома си в Дружба, от ул. Иван Вазов в центъра – към Обеля, от Илиенци – към Подуене. Тук се тълпяха купувачи от всичките краища на града. 24 човека представиха 16 квартала! Пенсионерите идваха тук специално за пазара, а за малка част това беше етап от по-дълга дъга на ежедневно странстване из цяла София. Работещите преминаваха след края на работния ден, пътьом за вкъщи. Те се възползваха от централното ситуиране на Женски пазар в географията на града и особено в тази на градския транспорт. Обясниха ми, че им е удобно да сменят тук транспорта от работа с този за вкъщи и между това да походят на въздух и да напазаруват за вечеря. За някои, докато се приберат в своя квартал, е вече твърде късно за покупки.

Покритие на градския транспорт, преминаващ през спирките в двата края на пазара, 2011 г. (не вкл. метрото).

Покритие на градския транспорт, преминаващ през спирките в двата края на пазара, 2011 г. (не вкл. метрото).

Локацията на пазара и организирането на градския транспорт около него е един от впечатляващите примери на урбанистично планиране в София. Търговският център от времето на социализма (който включва също така Халите и ЦУМ) е осигурен с пряк достъп практически от всички части на града. Това продължава да бъде важен фактор за значението на пазара и до днес, като пазарът капитализира върху дълготрайното си присъствие на това място и установените по този начин навици на гражданите да изминат дълъг път дотук за да си купят хранителни продукти – понякога 40 минути или час.

„Защо идвате тук, на Женски пазар?”

Освен удобството с транспорта, всъщност повсеместният аргумент беше, че цените тук са по-ниски – 80% от запитаните заявяват първо това. Често се прави директно сравнение с цените на пазара или по магазините в своя квартал, като разликата е фрапираща:

„По-евтин от другите пазари. И Димитър Петков е поносим, но другите! Там – Графа като видях, ужас! Добре, че не живея там! Страшно много са високи цените! Не е със стотинки, а то с левчета направо!” (пенсионерка, наблизо)

„Цените са горе двойни. Грозде без семки съм взел по 1 лев, а горе е 3,50. Там искат за едно лято да станат милионери. Не може цените да са 2-3 пъти по-високи, те всичките взимат от борсата.” (възрастен мъж, Борово, работи наблизо до Опълченска)

Направих собствена проверка, записвайки цените на 45 вида плодове и зеленчуци на Женския пазар, и през същия ден – на пазара в Красно село, който не се смята за особено скъп, и в хипермаркетите „Европа” и „Кауфланд”. На тези места между 12 (Красно село)  и 16 (Кауфланд) вида стока въобще липсваха, а за близо 30 вида (т.е. почти всички) средните цени на Женския пазар са забележимо по-ниски. При това за 11 (Красно село) и 13 (Кауфланд) вида стока бяха или два пъти, или поне с един лев по-скъпи спрямо средните цени на Женския.

Думите на един мъж от Враждебна, резюмират разнообразието от аргументи за посещаване на този пазар:

„Първо, свикнал съм тук да идвам. Навик. Второ, някои неща са по-евтини. В нашия квартал няма малки магазини. Моловете – влезеш вътре – все едно и също има. Удобно ми е тука, с трамвая тук. Познавам и някои продавачи.”

Повечето хора се съгласяват, че тук често мамят в кантара, а понякога (по-рядко) пробутват и развалена продукция, която вкъщи се е наложило да бъде изхвърлена. Пресметнали са, че въпреки това им излиза много по-евтино. Не се карат с продавачите, за да си спестят неприятните емоции. Една част постепенно, по метода на пробата и грешката намират търговци, на които имат доверие, а друга не полагат този труд и действат на късмет. Последните са тези, които са настроени по-негативно към качеството на пазара. Те по-често формулират пазаруването тук като наложено от външни обстоятелства, а не въпрос на техен избор.

Други стратегии за противодействие на опасността от измама са отбягването на търговци със стария тип кантари с тежести; на продавачи-цигани, които са смятани със сигурност за прекупвачи. От друга страна някои респонденти споделиха, че идват на този пазар, защото само тук могат да намерят производители:

„Честно да ви кажа, че: съм забелязал, че има някои момчета, които си продават собствено производство – само заради това идвам. А като видя циганин да продава …. те са ми съмнителни, [нищо че] може да продават и по-хубава стока.” (възрастен мъж, Левски, посещава седмично)

„Има много хора, които си произвеждат и си продават. Има, има производители. Те са си сложили „Собствено производство” и като поискаш ти показват откъде са. Е тия циганите не са си производители. Но ето тука в началото картофите са на едни мъж и жена – много хубави.” (жена, Люлин, работи в центъра, посещава седмично)

na sergiia

Успешна стратегия е и самата стока също да се разпредели на хубава, и такава с по-висок риск да те излъжат:

„Долу-горе има и хубави работи, и по-евтини. Има хора, които са по-сигурни. За месо има един много хубав магазин, знам, пресно продават тука, хубаво, българско. Иначе, сирене и кашкавал не купувам. [Купувам] Зеленчуци, плодове. …Сега чушки съм си купила по 50 ст., хубави. Във Фантастико беха оня ден 1,09. За един лев купих два килограма – е, може да има една-две за изхвърляне. Лук – 40 ст., картофите – по-евтини. Плодове рядко купувам. Ако трябва да си го избера примерно –  оная не ми дава. Грозде може ама другото… Ябълки – лъжат. В магазина си купувам – по-скъпо ама да си го избера – ако е нещо развалено поне да се ядосвам на себе си.  А тука един ден 2 кила бех земала и аз три ябълки занесох вкъщи.” (жена, Люлин, работи в центъра, посещава седмично)

Тези, които не са съгласни, че тук излиза по-евтино, обикновено изтъкват аргументи като по-голямото разнообразие или удобство. Ето няколко отговора на въпроса „Защо пазарувате тук?”:

„Тука е уж по-евтино. Но в кантара се удря здраво. Ей сега наблюдавах човека. Взех моркови 1 кг – сто грама ме отряза. А сложил беше повече – извади три-четири. Три-четири ги извади – защо? – да отиде 5 гр. от него не може. Иначе ми е наблизо, аз на две спирки живея.
Хората идват защото могат да намерят месо, обувки, дрехи, хляб. Може би и долу има, но в по-малко количество ли е, как е – не знам. Много нещо на едно място. Все пак е централен пазар. Но не трябва да лъжат толкова много.
Знам всяка сергия какво продава и какви са продавачите. Едни са много учтиви, почтени хора, докато другите са си…” (възрастна жена, живее наблизо)

„Правя си разходка повечето. Понеже е с най-неопитните и неподходящите продавачи [не го харесвам], обаче все пак има някакво разнообразие. За икономия – не може да се казва, че е по-евтино, защото те принудени са, излъгват по-малко в кантарите, което е редовно. Аз свикнах да не се ядосвам на това, защото е лошо [да се ядосваш]. […] Разнообразие най-вече. И понеже съм пенсионер – убивам си времето. Бягам от стаята. Най-лошия бич на човечеството, това е кооперацията, жилищната кооперация. […]
Знам по-свестни търговци и се стремя към тях да отивам. Защото аз не съм материалист, нали все пак не съм богат, нямам много пари и се стремя към тия, които по- не излъгват. Жените са по-прецизни и жената винаги проверява [теглото] вкъщи и му се кара като са го излъгали. Разбирам кои са – с повторението. Като са ме излъгали 2-3 пъти и е ясно вече, че тоя не е…” (пенсионер, посещава 4 пъти седмично)

Прави впечатление, че редовно пазаруващите имат по-фин подход към търговския състав, разграничавайки добросъвестни продавачи и измамници, докато живущите в района, които са се отказали от съприкосновение с пазара (също цитирайки богат опит с него), подвеждат всички търговци под един негативен знаменател и заклеймяват пазара като цялост.

Към втора част.

Реклами