Посетителите на Женския пазар ІІ: Маргинална група

Posted on 17. декември 2012

0


Първа част

*

Прави впечатление доминиращото присъствие на пенсионери на Женски пазар. За това могат да допринасят няколко фактора. Възрастните хора са една от икономически изоставените групи в българското общество и за голяма част все още снабдяването с възможно най-евтините продукти е от първостепенна важност. От друга страна тези, които живеят със семействата на децата си, често поемат грижата за домакинството през деня и осигуряват продоволствието по най-добрия според тях начин (не един модернизаторски настроен общински съветник ми е казвал, че майка му настоява да ходи до Женския пазар, въпреки всички опити да я разубедят). Трето, за пенсионерите посещението на пазара по-рядко застрашава някакъв личен статус. Тинейджъри или бизнесмени, успешни професионалисти или техните съпруги биха предпочели да бъдат видени в хипермаркета, отколкото мъкнещи торби на пазара.

Все пак надвечер тук може да открием работещи хора, които се прибират с трамвай или автобус – но малко от тези, които използват автомобил. Причината е проста: паркирането в района е сложно, а задръстванията при идване до центъра са неминуеми. Така пазарът се оказва обслужван от същия транспортен режим, който са използвали масата софиянци за ежедневното си придвижване през 60-те и 70-те години, отлично пригоден за българския пенсионер и за хората с по-скромен начин на живот, при това без да изисква промяна на изградените през социалистическата младост навици. А успешният гражданин на капиталистическа София от ХХІ век трябва да направи специално усилие за излизане от привичките на ежедневието си дори само за да стигне до тази част на града.

Ще видим дали прицелената в тази аудитория реконструкция на Женския пазар, ще успее да я привлече.

talpa-13-pri spirkata--

Млади хора все пак идват, но по-рядко използват трамвая. Затова ще допълня анкетата с информация от дълбочинните ми интервюта из града. При по-младите посетители на пазара утилитарните причини не са толкова водещи, колкото удоволствието от особеното преживяване на Женския пазар! Най-често те потребяват пазара като спектакъл и екзотично изживяване, търсят потапяне в духа на жива улица и лично общуване, които другаде вече не съществуват. Но не са само зрители/туристи, участват в същите битови ритуали на пазаруване като онези, които идват тук от нужда (например разучават къде са най-ниските цени, по-честните продавачи и т.н.).

„Между лекциите идвах тука и започвах да се мотая на това място. И тогава започна да ми харесва. В смисъл: шаренкото.. различните хора на едно място, това че не е място, което изисква някакъв специален тип поведение, а всъщност човек може да си се държи както си иска на такова място.” (млада жена, Младост, 2 пъти седмично).

„[…] от пространството на забързания град, на рекламите ако щеш по улиците, на всичко това, което по някакъв начин влиза в тебе и ти оказва някакво влияние, изведнъж влизаш в… Нали, просто в момента, в който влезеш в тоя пазар, влизаш в някакъв тотално естествено, непринудено, и в същото време много артистично място. Просто хората са много артистични, и просто душата ти се отпуска тотално. […] Но тогава разликата беше много голяма [90-те години] – нали, изведнъж от суетата, и от духа на града, във всичките му смисли, попадаш в някакво място такова, където хората се държат страшно естествено – въпреки комерсиалните си цели! Просто по толкова непринуден и естествен начин го правят, че започваш да се чувстваш… да чувстваш малко повече себе си …отколкото в излъскания град. И това много ме очароваше.” (млада жена, пазарува на 10-на дни, центъра).

Тази аудитория, въпреки че ще може да си позволи новите цени на реконструирания пазар, също може да бъде изгубена:

„На мен ми е много любимо. Знам, че е мръсно и че е шумно, и понякога е [?], но за мене има някакъв чар в цялата тая история. И сега тая новата част, която направиха в дъното – малко по-хубава е, но мисля, че се изгуби малко от това със сергиите и тая лудница, която беше.” (млада жена, доскоро живуща на пазара)

Друга застрашена характеристика на пазара, която го прави любим за софиянци, е голямото разнообразие от покупки, които могат да се направят на едно място – това е един своеобразен „народен мол”:

pred banitcharnitzata

„Така че това е едно особено градско пространство. Защото там като отидеш на целия тоя район, можеш да си загубиш три часа. Може да си купиш и риба, може да си купиш и месо, може и картоф, може и гащи, може и перде за жена ти, може обувки да си купиш, и дънки да си купиш – всичко може да си купиш!” (възрастна жена, живуща в района)

Особено ценено е богатството от не-брандирани и най-често нерегламентирани стоки, които вече са трудни за намиране другаде в столицата:

„Какво друго? Да, има магазин за всякакви такива – чували, някакви пластмасови неща. При един арабин – аз съм му постоянен клиент там. Много са ценни […] – там към Сливница, в нещо като входове ги държат, обикновено в едни щайги – втора употреба всевъзможни бурмички, винтчета, инструменти… И каквото искаш – ей така. Отиваш там и каквото ти трябва – знаеш, че е там. Намираш го. Всякакви неща – и бормашини, инструменти… Е, едно винтче за клапанче за налягане си намерих там, много хубаво…” (млад мъж, живущ в района).

„На Женския пазар е единственото място, където успях да намеря шейна за дъщеричката ми. Бях обиколил всякакви магазини в цяла София! Навсякъде ме гледаха много странно. От онези, старите, дървените с металните шини. Не, даже на Женския нямаше! Там един циганин ми каза, изчакай 1 час, ще дойде от Самоков.” (млад мъж, посещава епизодично).

Бъдещето на пазара?

Нека да се върнем към анкетата. Оказа се, че хората, които знаеха за планираната реконструкция в пешеходна улица се брояха на пръсти. Много хора бяха подочули нещо за планове за обновяване и свързваха това със замяна на сергиите с нови и изграждане на покрив, подобно на долната част на пазара (която по това време тъкмо беше обновена). При моето пояснение, че самият пазар ще бъде намален до една трета/една четвърт от сегашния си размер и останалото ще бъде заменено с пешеходна улица, подобна на Пиротска, с кафенета и градинки, се оформи спектър от реакции. Малко на брой се противопоставиха директно на идеята:

„Да, казаха нещо – галерия ли, какво ще правят. На мен не ми се струва уместно, защото хората са си свикнали, и тепърва картини кой ще ходи да гледа? Всеки ходи и търси нещо по-евтино за ядене. Нека да го направят нещо да е затворено, нали като се мушнем вътре, да си е затворено и хората да си продават. Има много хора, които си произвеждат и си продават. […] Всеки търчи, обикаля къде е по-евтино. Надолу го направиха пазара, по-добре.
– Само там трябва да остане пазар, другото пешеходна улица.
Емии, има пък толкова хора които тука с години си изкарват прехраната. Дотука могат да си го направят пазар, защо? Виж павилионите за сирене за такова, ако не ги подобрят… Котки, мишки. По-надолу има един, продават риба, а котката вътре. Еми няма да купиш никога.” (жена, Люлин, работи в центъра, посещава седмично)

„Ооо, да ни закрият пазара искате да кажете!? Това ще е много трудно за такива като мене. Тия дето имат молове, големи магазини е добре за тях. Но аз не съм много съгласна. Не трябва да се закрива пазара.” (пенсионерка, Надежда, 2-3 пъти седмично)

sergiia+kirkov

Основният довод в защита на пазара почти винаги е, че хората са свикнали да идват тук, неговата традиция. Като тук се смесва абстрактната, мъртва, традиция на стогодишната му историческа стойност и живата традиция на това, че всеки пазарува тук откакто се помни в София.

Одобрението се изразява чрез сравнително кратки коментари: „Ще бъде приятно да бъде пешеходна улица. Но трябва да направят нещо с фасадите на околните сгради.”, „Да, ако стане по-нормален и по-чист, нека го намалят на една четвърт.” По-голямата част от респондентите действително се оплакаха от мръсотията и „циганията” и приветстват замяната с нещо ново. Но интересно е, че неодобрението на обстановката и качеството на стоката не е непременно свързано със съгласие пазарът да бъде разрушен:

„Удобно ми е. Иначе е пълен бардак – боклуци. Ако ми хареса нещо си купувам, иначе не. […] Аз като икономист ще ви кажа: пазарите са според търсенето и предлагането. Но този пазар си е традиционен, един от най-старите пазари в София. Така е, всички в София го знаят – без нужда от реклама. За хората с по-малко средства е много важен. Е – идете, погледнете – има домати от 40 ст. […]
– А знаете ли, че има намерение по-голямата част да се премахне и да стане пешеходна улица?
Не, не бива това да се получава. София ще загуби част от колорита си. Има някои неща, които са традиционно свързани с жителите на този град.” (мъж на средна възраст, Дружба, минава веднъж на 10-на дни)

Обратно, редовното посещаване на този пазар също не води задължително до несъгласие по-голямата част да бъде закрита. От една страна много респонденти не осмисляха новата за тях информация, а от друга, може би начина на анкетиране е оказал влияние върху тях, поради нежелание да заемат конфронтационна позиция. Вероятно трябва да конструирам въпроса без да споменавам „общината” и „планове”, за да не бъда възприет като потенциален представител на властта или обратно – като приканващ за „несъгласие със специалистите”. Предполагам това, защото дори при изказване на несъгласие най-често се прибягваше до по-незаангажиращото пасивно „хората”, а не до заявяване на лична позиция. Ето примери:

„- Знаете ли, че общината има планове да [и т.н.] Какво смятате за такъв вариант, смятате ли, че е добър за вас?
Ммисля, че тука е в центъра на София, хубав пазар, хора отвсекъде идват – и от Гео Милев, и от Надежда, удобен превоз – минават, пазаруват и заминават.
– А какво е вашето мнение, в каква насока трябва да се развива мястото?
Нямам представа в каква насока. За това има хора, които да мислят. Но е хубаво, че го има. Хората се събират, идват отвсякъде.” (пенсионер, Гео Милев)

„Хубаво, нека да го направят, но по-малко да крадат [при общинските поръчки]. […]
– Всъщност исках да ви питам дали смятате, че е добър вариант това да стане пешеходна улица, пазара да стане една четвърт от това, което е в момента? За вас лично?
Не знам, не съм запознат с това. Не знам. Ами сега, за мен е далече. Но пък цените горе са ненормални. И затова хората идват тука. Иначе по кварталите има пазари, но голяма разлика в цените – и затова се тълпят тука. И то повечето са възрастни хора.
– Въпросът е, че може би и този пазар ще стане малък и скъп като другите? Вие какво мислите?
Ами и това е възможно. В България за съжаление всичко е…” (възрастен мъж, Борово)

Като цяло се откроява примиренческо отношение към политиките на „онези, които решават”. Твърде голяма част от възрастните респонденти отказват да изкажат собствено мнение: „Не знам, не разбирам от тия неща, има си хора, които да решават”. Може да се спекулира, че това е нагласа, наследена от социализма – но трябва да вземем предвид и контраста между пазаруващия пенсионер и пенсионера-собственик на имот край пазара, който е способен да създаде инициативен комитет и дори да промени курса на общината. Ето и едно цялостно интервю, което ярко очертава пазаруващия пенсионер като представител на най-маргиналната група (спрямо имигранти, роми и други повече или по-малко отритнати от обществото групи, които пазарът привлича):

„Тук може да се намери нещо по-евтинко. Времето и краката не си жалим. Тука ми е удобно, с 22. И комшиите все са тука.
– Обстановката как ви се струва, спрямо другите части на София?
Ми нищо й няма. Какво да се оплаквам? По-евтино е.
– Знаете ли, че общината има намерение, да прави реконструкция на по-голямата част тука?
Защо? А какво ще го направи?
– Амии, искат да го направят като Пиротска, пешеходна улица. Само там долу..
Да спрат тука пазара!?
– Ще остане само долу там – покритата част.
Еми, каквото кажат, това ще стане. [почти виновато] Амаа… …ние пак ще идваме, няма начин да не идваме.
Мисля, че така е хубаво, както сега. Минеш целия пазар, където намериш – там. Има стока много.
– А вие какво подобрение бихте препоръчали?
Ами какво? Да има стока за нас. Тука не е лошо.
– Хората се жалват, че е разбито..
Е, как е разбито. Тука не е разбито много. Движение има големо. Децата ми се карат: защо идваш тука да те блъскат? Е, верно, тоя те блъска, оня те блъска, ама така е.” (възрастна жена, Цариградско шосе)

*

Изброените в този текст реакции към бъдещето показват защо в публичното пространство не се чуват потенциалните защитници на пазара и идеята за пълна промяна се налага с тотално превъзходство. Тя прониква в публичността с авторитета на медиите и със експертната аура на институциите, „които решават тези неща”. Тези, в чиито интерес е сегашното състояние, имат аргументи, които са общи за повечето засегнати, но са неспособни да ги мобилизират, да ги пренесат отвъд прага на ежедневността. Те остават мълчалива и пасивна маса, неспособна да създаде обществено мнение.

Моите резултати забележително се потвърждават от анкетата на телевизия ВТВ. Невъзможността на пенсионерите от пазара да мислят стратегически за бъдещето и за своите интереси, ги определя като маргинална група. Следващият текст е за градския дебат, който направихме малко преди реконструкцията и където тия всички тия „маргинални групи“ изключително ни изненадаха!

kraka5

Реклами