Градски дебат „Бъдещето на Женския пазар“

Posted on 14. август 2013

0


The market in 2013, a few months before construction started.

В предния текст посочих невероятното разнообразие от социални групи и съдби, за които района на Женския пазар е ценен. Тук ще видим какво стана, когато някои от тези групи се събраха в опит да се преборят за бъдеще за пазара. Тук излагам най-вече контекста, очакванията и моментите от дебата свързани с правото на малкия човек да говори.

Първият градски форум у нас

Женският пазар е известен на софиянци с множеството от хора от всякакъв сой и с най-живата улична среда у нас, която е на първо място във всички западни пътеводители и очарова десетки туристи всеки ден. На 17-ти юли тази човешка жизненост и многообразие от съдби се събра на едно място с ясно осъзната политическа цел: да изрази и комуникира своите нужди и визии за бъдещето на своя квартал – и да бъде чута – от себе си, от съседите си и от „онези горе, които взимат решенията”.

На 17-ти юли се случи нещо невероятно! Когато днес на Орлов мост усилията за организиране на дискусиипо пряка демокрация са удавени от тъпаните и вувузелите, аргументираният дебат се премести на най-невъобразимото място – на пъпа на Женския пазар! Събраха се над 200 души!

След протести пред общината през юни, „онези горе” се бяха съгласили да присъстват – главният архитект, директорът на „Пазари Възраждане”, проектантите на реконструкцията, директора на финансиращата организация по европейската програма „Джесика”. За тях инициаторите, архитектите-активисти от „Група Град“, бяха подготвили програма: да представят проекта за реконструкция на Женския пазар, който придвижват към осъществяване вече 7 години, но досега последователно не успяваха да покажат на мнозинството от хората на пазара.

Stitched Panorama

Продавачи, живущи, посетители и заинтересовани от развитието на градската среда се смесиха рамо до рамо.

Тази вечер отново не успяха. Организаторите „Група Град” се извиниха публично, че него ден всеки от поканените беше съобщил, че внезапно няма възможност да присъства. Оказахме се сами срещу опънатите на един огромен транспарант визуализации от бъдещия проект. Но не знаехме какво да прочетем от тях. Организаторите констатираха поредния български абсурд: че ще разискваме за проект, който никой от нас не е виждал, тъй като плановете досега не са излизали извън затворените институции, които са ги произвели.

И така, отговорните лица отново избегнаха отговорност. Остана горчивото чувство за координиран саботаж на общината срещу жителите на своя град. Но от това форумът определено не се обезмисли. Събитието беше активизирало всички местни общности, които имаха много да си кажат. Дойдоха всички – от наследствените собственици на апартаменти в квартала до търговците на плодове и дори продавачите на контрабандни цигари, както и посетители на пазара от всички възрасти. Градинката се препълни от народ.

Проектът – хем видим, хем невидим

Това, което всички бяхме видели още преди няколко месеца, са група 3D визуализации на фасади без обяснение как ще функционират и какво ще представляват сградите зад тях. Един от тези образи се появи преди месец над главите на търговците – сякаш за да им напомня ежедневно за приближаващото бъдеще на неизвестност и несигурност, за да не могат вече да си затварят очите за него. А търговците от дълги години до онзи ден, не вярваха, че заканите за премахване на търговията могат да бъдат реални – това също беше една от причините хората да са неспособни да се включат в дебат.

Проектът за реконструкция е познат на обществеността единствено чрез няколко красиви 3D визуализации и хвалебствените описания за „улица на ресторантите”, триетажни сгради с арт-галерия, букинисти, занаяти, водни огледала  и 70% зелени площи.

Проектът за реконструкция е познат на обществеността единствено чрез няколко красиви 3D визуализации и хвалебствените описания за триетажни сгради с арт-галерия, „улица на ресторантите“, букинисти, занаяти, водни огледала и 70% зелени площи.

Наистина, медиите са писали неведнъж за предстоящата реконструкция през годините. Но техните хвалебствени описания, как Женският пазар ще се превърне в пешеходна зона за отдих с градинки и фонтани, или пък в арт-зона и Арбат на Балканите, се струваха на хората тук толкова абсурдни, че никой не можа искрено да повярва в тях. Тук, в ежедневието на пазара с неговите хиляда продавачи, с потапящата плътност на живия живот и седемдесетте хиляди посетители всеки ден, сред огряното от слънцето множество от хора, постните и необитаеми компютърно-генерирани образи на реконструкцията изглеждаха просто невъзможни. В далечните зали на общинския съвет обаче, те бяха реалността за пазара.

    Допълнително объркване внася циркулирането в публичното пространство на различни визуализации за бъдещето на реконструирания „пазар” от три различни проекта: 2006 г. (горе), 2010 г. (среда) и 2012 г. (долу).

Допълнително объркване внася циркулирането в публичното пространство на различни визуализации за бъдещето на реконструирания „пазар” от три различни проекта: 2006 г. (горе), 2010 г. (среда) и 2012 г. (долу).

Подготовка и очаквания

Инициаторите Група Град се запознаха с драмите около Женския пазар съвсем наскоро – след като търговците от пазара се убедиха най-после, че абсурдът е съвсем реален. След 1-2 месеца парализиращо отчаяние те решиха да потърсят обществено по-уверени и авторитетни хора, които да им помогнат да защитят позицията си в срещи с медии и с управляващи. Февруарските протести тъкмо бяха свалили цяло правителство и за пръв път им даваха кураж, че и малкият човек може да бъде чут. Обърнаха се и към мен и имах възможност да придружа техните представители в няколко срещи с арх. Диков. Той най-изненадващо „влезе в положение” на търговците, „разбра” до какви социални проблеми ще доведе премахването на дребната търговия, и се съгласи на много читави компромисни мерки: реконструкцията да се направи както е планирана, но на павилионите да продължи продажбата на плодове, зеленчуци, дрехи и чаркове – вместо да се даде на туристическите сувенири, „букинистите”, банките, западните вериги за бързо хранене и пр.

За тия срещи после се оказа че са били „на четири очи“: останалите институции не знаеха нищо за компромисите, които Диков направи, а се оказа че няма протокол или запис. Така, за да прекъснат порочната серия от „задкулисни“ срещи на управляващите с една или друга страна от конфликта в квартала (научната ми статия „Гражданското общество и Женския пазар“ показва ясно как неформалният лобизъм е най-силният инструмент за управление на общината), Група Град замислиха инициирането на публично събитие на пазара като най-прекия възможен акт за отърсване на проекта от хилядите спекулации обрасли около него (бел.: новата ми академична публикация „Конспирации около Ж.п.“ дава малка извадка от такива). Надявахме се, че така на открито властта ще бъде принудена да фиксира своите намерения пред хората, като дори утопично си представяхме, че тя би взела предвид позициите, изработени от форум на засегнатите граждани с толкова широко участие.

Докато на железарите от Самоков и на грънчарите са обещали (

Докато на железарите от Самоков и на грънчарите са обещали („на четири очи“) място в новия проект, защото внасят колорит – никакви други стоки от доскорошния пазар няма да бъдат допуснати.

Като дългогодишен изследовател на Женския пазар и познат на доста търговци в старата част, аз поех задачата да обиколя от човек на човек и да ги убедя, че мероприятието е смислено и тяхното участие може реално да повлияе върху бъдещето им. С една дума – да ги агитирам да дойдат и да изкажат десетките си притеснения публично. За вас е сложно да си представите психологическата бариера, която те трябваше да преодолеят: това са хора, които през 25-те години история на прехода никога не са били на площада; никога досега не са дръзвали да изкажат публично своите нужди и мисли! Да обявят на всеослушание своето мнение ги правеше уязвими – най-напред пред своята общност и после пред важните хора „които решават тия неща“. Най-малкото рискуваха да бъдат подиграни от колегите си за своята наивност „че нещо могат да постигнат и някой ще се занимава с тях“. Приетото поведение за пазара е фасада на цинично отношение към всяко обществено и политическо действие – която всъщност ни е добре позната на всички българи след краха на надеждите от 1989-91. Така че големият наплив и ангажираността в дискусията него вечер изненада и мен, и самите участници.

Противниците на дискусията предричаха, че да се прави среща на Женския пазар с хора с по-нисък социален статус, ще доведе задължително до масов бой. Плебсът ще се наложи с агресия над тънката културна прослойка, познаваща и разбираща демократичното поведение (това обикновено се съдържаше в думата „българите“, а „циганите” бяха тези които разбират единствено от юмруци). С Група Град продължихме напред въпреки предразсъдъците. Отговорните лица по реконструкцията бяха сериозно уплашени: „Вие сте луди – та там ще стане скандал!”

Моето притеснение беше, че архитектският багаж на модераторите на форума може да издърпа фокуса от нуждите на хората (и всъщност от дълбоко политическите цели на реконструкцията, както коментирам по-надълго в тази статия за Дневник) към техническите детайли на архитектурата и проблемите с конкурси, обществени поръчки и качеството на проекта. Това щеше бързо да умълчи местните хора, поради липсата на самочувствие в тези теми, а дори и заради обстоятелствения, безцветен език, който ние сме свикнали да употребяваме. Дискусията можеше да се затвори сред „онези, които се занимават с тия неща“ и хората да станат просто фон.

Обаче при липсата на поканените гости разпадането на официалната програма позволи на хората от  квартала да вземат дневния ред в свои ръце! На сцената се качиха хора от почти всички общности на пазара, а публиката реагираше невероятно бурно, ангажирано и адекватно. Станахме свидетели сигурно на най-иновативното събитие по партисипативно градско планиране из нашите географски ширини!

Малките ни очаквания доведоха до големи изненади и всички научихме по нещо този ден (Група Град са споделили своите поуки тук). За мен най-вдъхновяващо беше да видя търговците, които до преди месец излъчваха единствено отчаяние и всеобемащо чувство за безпомощност, как вземат в ръце микрофона и с плам и вяра в силата на аргумента (вместо в силата на милионите за крадене – както говореха по-рано пред мен според изискванията на циничната си фасада) да защитават правото си на живот и препитание тук.

Общинският съветник чертае пред хората каква е участта им.

Общинският съветник Вили Лилков нарежда онези, „които си мислят че може да продължават по старому“.

Конструктивното случване на форума на 17-ти е най-силното доказателство срещу тия предразсъдъци. Оказа се, че въпреки репутацията си Женският пазар е способен да води разгорещена но цивилизована и изключително аргументирана публична дискусия. Оказа се, че всички местни общности могат както да бъдат публика, така и да излъчат на сцената красноречиви оратори. А полицаи в околност не се забелязваха.

Роми и реакции

Първата пряка среща в реалността направи на пух и прах предразсъдъците, които някои от дошлите отглеждаха от години. Единствените общински съветници, които уважиха събитието, г-н Ангел Джамбазки от ВМРО и д-р Вили Лилков от ДСБ, бяха дошли тук, за да защитят реконструкцията от внезапния плурализъм на мнения. Но тази вечер дори на тях се наложи да се откажат от думите си по репортажи и телевизии: за пазара като „клоаката на три континента“ (Джамбазки), подложена на „цигания и циганизация“ (Лилков). Ето какво коментираха на следващия ден ромите от пазара, между гняв и смях:

Ж: Той [Лилков] на мен ми се извини. (М. до нея се смее.)
Аз: Как на тебе? Лично!?
Ж: Лично на мене – „Извинявай.” И аз му казах-
Аз: Мъ ти ходи да говориш с него за предаването?[негово телевизионно интервю предния ден, че циганизацията на пазара трябва да се спре]
Ж: Дааааа. „Мога ли да ви задам един въпрос?” „Да”. Викам: „Случайно да сте роднина на Болен Сидеров?” (М. се смее) „Не.” Викам: „Приличате ми на него.” [имитира, с писклив глас:]„Кой, аззз?!” Викам, „Дааа.”
М: Тва за мене си е обида, хехе!
Ж: Ами той нас защо ни обижда!? „Ами” викам, „изказването викам, какво беше по телевизията, а? Как може така да се изкажеш, язък за тебе, тарикат-мъж!” [имитира, с писклив глас:]“Извинявай, извинявай! Ама аз не за вас.“ –  Е,  з а   к о г о?

[…]

Ж: И оня националиста [Джамбазки] – викам му как може такива неща да говорите!? И той, „ама вие така разбрана, аз нямам предвид вас“, вика. И от Р. много се впечатли. Вика, „трябва да има пазар тука, само трябва ония престъпните да се махнат“.  И сочи един човек дето беше си седнал отстрани, и си пийваше ракийка – вика „Аз на вас ви имам доверие, ама ето тоя там виж го, опасен ми изглежда!“ А той човека, работил е на някого цял ден, дрехите му целите в гипс. И Р. нали вика: „Е, човека, свършил е тежка работа днеска, взел си е една ракия да разпусне, не знае къде се намира. Но щом ти пречи, ей сега ще го оправим.” И Р. отиде, „Слушай брат, вземи иди по-нататък, да не пречиш тука”. Връща се, „Ето, виж – човека най-разбрано се премести, нищо не ни направи!” (смеят се)

Изненадата беше не само за представителите на властта, но и за самите българи от квартала. Отново разказано след това от търговка:

Д: А пъ отзад: „Ауу, тея цигани, вика, много говорят!”  Отзад, те не знаят нали, аз седя и си ги гледам и си слушам [в публиката]. Само слушам отзад какво става. Викам [си], малее, хората какви са враждебни, колко са лоши хората.

debat 4

Един от „много-говорещите“ роми/турци: Господа, аз ще ви кажа какво ще се случи с тоя проект! Какво ще се случи с тия красоти, като ни изгонят нас търговците! Ще стане един красив проект само за клошарите! Друг няма кой да дойде, ако не сме ние, търговците!

И така, най-неочакваните маргинални групи се оказаха на ниво за демократичния граждански процес, стига той да бъде доведен до познатото им пространство, до темите, които засягат живота им, и не бъде потиснат от налагането на авторитети, на технически или пък властови език. Всъщност, именно това направи общинският съветник Вили Лилков излизайки към края на трибуната, с цел да овладее прекаленото изразяване на нови гледни точки:

[…] Каква е ситуацията в момента!? В момента, да ме извиняват търговците (с тях ще започнем разговор оттук нататък, цивилизовано, ще седнем на една маса и-), но да знаят, че…! Тука не се провежда нормална и цивилизована търговия!
[…]
И всеки опит да се спре преустройството на пазара ще срещне категоричната стопроцентова преграда от страна на общината! Няма по-обсъждана тема в град София от темата за реконструкция на пазара! И който е закъснял и се е усетил в 12 без 1 секунда да започва дебата на ниво 2006 г., е сбъркал. От 2006 г. досега, минахме множество етапи на публични дискусии, обсъждания, пресконференции, студентски конференции, проведохме конкурс, с шест проектантски колектива. Участваха представители на Съюза на архитектите, Университета за архитектура. Всички са си казали мнението! Чули сме и търговците на пазара, чули сме и живущите. Направили сме възможно най-доброто! И оттук нататък предстои само едно – реконструкция, търпение, до декември месец, когато заедно ще открием реконструирания пазар!

Така именно „представителят на народа” върна народа в позицията на пасивен обект, от чието име се действа, говори се и дори се определя, че животът му е „ненормален“. А пък бъдещето му е отдавна предначертано и непоклатимо – сякаш участ, отредена от митически богове. Докато слушава общинския съветник, в публиката подеха спорове дали е имало такива консултации с търговците: „аз не съм знаела”, „ти видял ли си?”, които постепенно прераснаха във викове „Не е вярнооо“, „Няма такова нещо“. Отвъд това народът прие отредената му участ и пасивно положение с обичайното оръжие на слабия, на което е навикнал нашият български народ: насмешката. Един възрастен циганин до мен внезапно се изсмя на абсурда: „Тия ще развалят пазара! Ха-хааа!“, а друга ромка зад гърба ми нареждаше „Колко лъжи! Колко лъжи! Толкова лъжи [тегли], че може да дойде тука да продава на Женския пазар! Ха-хахаа, колко ми тегли тоя лъжи!“

Въпреки безславния си край (бел.: в следващите месеци общината постепенно се отметна от всички обещания направени в кабинета на главния архитект), това беше първият опит на една голяма група маргинални хора, да изпробват с много трепет новата за тях ситуация на възможност да изразят нуждите си и да бъдат публично чути. Да видят сами себе си, като значими и способни да формулират и защитават позиция. Да видят себе си като отговорни за мястото, в което живеят, и за няколко дни – като имащи глас да определят бъдещето си и улицата си. Затова пък през август, когато пазарът беше ограден, отчаянието беше двойно по-голямо.

Защо този „градски форум” беше много по-успешен като комуникация от „обществените обсъждания” на общината, как протече тя между общностите, между „специалисти“ и обикновени хора, между оратори и публика, и какъв е пътя към изграждане на истински демократично градско общество – май ще успея да изложа едва в дисертацията си. Засега част от тезите ми можете да прочетете в тази статия в Дневник: „Още за бъдещето на Женския пазар“. А в следващия текст от серията представям подробно мотивацията и мечтите на общинския съветник, Вили Лилков, главният мотор на реконструкцията.

talpa-19

Advertisements