Общинският съветник, който цивилизова Женския пазар

Posted on 10. май 2016

0


talpa-20

Вили Лилков, общинският съветник от ДСБ (по-късно кандидат за кмет) е архитектът и главното действащо лице зад реконструкцията на Женския пазар. Запознахме се с него в предния текст, където представих градския дебат случил се на самия пазар. Там той заяви на търговците, че са се сетили много късно и с тези дебати вече нищо не могат да променят. После продължи, че пазар ще продължи да има, само че за онези, които се държат по един цивилизован начин. Беше аплодиран – търговците не разбраха, че те не се броят цивилизовани. Досега пропускахме гледната точка на една толкова важна личност за целия процес. Тук прилагам частите от моето интервю с г-н Лилков още от 2011 г., където той обяснява мотивацията си да се захване с  целия този проект и целите, които реконструкцията трябва да постигне. Не съм анонимизирал интервюто (а то няма и как), тъй като г-н Лилков застава като публично отговорно лице.

*

– Кое Ви кара да се държите толкова ангажирано към този квартал, в сравнение с всички останали политически лица?

Причините най-общо казано са две. Първата е във връзка с моя статус на общински съветник. Аз съм длъжен при всеки случай, при който се обръщат към мен гражданите по някакъв проблем, да реагирам. И нещата стояха точно по този начин 2006 година, когато една група от живущите на Женския Пазар, ме помолиха за съдействие. И то беше във връзка с огромния брой сергии които вече наводняват пазара.

Тогава на живущите и през ум не им минаваше, че може да се предприеме нещо много по-мащабно [от редуцирането на броя сергии], за да се решат техните проблеми. И тогава навлизайки в темата и в проблемите на хората, видях че срещу тази ситуация не може да се действа по друг начин, освен радикално. Радикално, в смисъл на преустройство. Защото всички козметики от сорта, да направим тази градинка, или да поправим този тротоар, или да махнем незаконни сергии, или да помолим инспекторите по чистотата да контролират чистотата – това води винаги само до някакви такива временни решения, които изобщо не са устойчиви. Защото там това, което се беше случило на пазара – и все още е факт – е че той тотално е подчинил  на себе си живота на хората. Т.е. един голям квартал от Стара София, живее по законите на лошата търговия. По законите на сутеньорите, контрабандистите и така нататък. И тук вече идва втората причина, поради която се ангажирах и тя е чисто гражданска и си е лична моя. И тя  е по отношение на тази буквално циганизация, която изцяло изпълва вече нашия живот. Т.е. неспособността на гражданите или институциите, да се противопоставят на все по-прогресивната… простащина и… агресия на нискокултурните слоеве. Не можем да оставим една централна градска част, която е емблематична с културни паметници, на стотина-двеста метра от президентството буквално, да деградира.
[…]

– Оказва се, че идеята идва от вас? В смисъл, местните жители са нямали предварително такава идея?

С тях го коментирахме това нещо, и да ви кажа моят мотив, основният мотив, който смятам че през цялото време е говорено, е как да направим живота на тези хора по-добър. Как да изявим качествата на градската среда- Съществуването на.. пазар, в този му вид, рано или късно отново щеше да подчини живота на хората на собствения си темп и на собствените си интереси. Там трябваше да се въведат нови функции, които да отговарят на- както се казва на манталитета и на интересите на хората от градския център. И да се появят функции, които да допълват палитрата от функции на софийския център. Например в софийския център няма център на занаятите. Ние предявихме там да има уличка на занаятите, където да се излагат и занаятчииски стоки, традиционни, и да има място в което художници и антиквари да изнасят своята стока. Т.е. в това цялото пространство за което говорихме, искахме да вкараме, или несъществуващи до момента функции в този град, или да намерим място на антикварите, които в момента са буквално запушени, тука на [твърде] хубаво място в градинката до Светия синод.

interviu s Lilkov-zagl

Интервю с Вили Лилков от септември 2006, където заявява горе-долу същите неща като програма за действие.

На второ място, искахме да решим проблема с паркирането в този център, в тая част. Тъй като тези търговци, които идват, [??], паркират колите си в тая зона: между Христо Ботев и Мария Луиза, Сливница и Т.Александров. И блокират фактически движението по Симеон, по Пиротска и пр. Решението е, да се изтласкат тези търговци, които са нашественици – всеки ден със своите автобуси, микробуси докарват своята стока. И да отворим места за паркиране, както на живущите, и да създадем съответните паркинги за това и под земята. Такава беше идеята. И този проект фактически, би трябвало да реши проблемите с паркирането, с транспорта. Т.е.  това беше  другата тема. Освен това, тази зона в момента най-малко има качества на зона с развлекателен характер. Напротив – тя е много потискаща там атмосферата. Хората се крият по къщите, няма къде изпият спокойно едно кафе в тази зона. Затова предвидихме да се създадат модерни сладкарници в малки, търговски такива, обособени части. Всичко това ще доведе до промяна на… хората, които ще посещават тая част. В тоя смисъл искаме да създадем градско средище, да изтласкаме мизерията. Това е вече един подход, който аз винаги съм казвал, че борбата с нецивилизованоста, и с простотията – е като цивилизоваш едно място. Когато го цивилизоваш – те естествено нямат място там. Фактически това е една своеобразна дезинфекция на мястото.
[…]

Не бива да се допуска, особено в централната, в модерната част на града, да се допускат действия, да се допускат ситуации, при които се обезценяват цените на имотите. Основната задача на една община, е да прави такива последователни стъпки, които да водят до повишаване цената на вашия имот. Т.е. ако вие имате къща: ако се появи примерно канализация – цената скача; ако се появи път – цената скача; ако се появи газификация, електрификация – всичко това слага в цената на вашия имот. А в момента всичките действия, които последните 20 и няколко години там са се случвали, на този пазар, водят до понижаване на цената за гражданите. Това е безотговорно отношение на една община. И в този смисъл, всички такива мерки, които водят до повишаване на качеството на живот в тази среда, повишават и цената на моя имот. Което аз трябва да искам непрекъснато от общината да се случва. Ако докараш градски транспорт още един плюс, ако направиш подземен – още един плюс, ако има църква и училище – още един плюс. Значи това са подходите и така се изгражда позиция, когато трябва да дадеш някакво решение.
[…]

– Тъй като ме интересува и конфликта между – нали, да го има или да го няма пазара…

По скоро като конфликт по отношение на преустройството на пазара между хората които живеят там – изобщо няма. Има абсолютна съпротива от страна на работещите на пазара това да се случи, защото това засяга пряко техния бизнес в кавички. Защото това не е бизнес, това е експлоатация и деградация на една зона в полза на едни хора, които деветдесет на сто от тях, не водят законен бизнес. И тук вече въпроса е чисто градски. Тоест как градът брани своите ценности. И как ги предава, и при какви условия той може да ги предаде – тъй като един град може да бъде победен. Това е пример как действително варварите могат да завземат един град мирно и тихо. В момента това е варварството в демократичните градове. Без бой, без насилие, без разпри.
[…]

ianko 3

Субективните понятия за цивилизованост и варварство.

Не, не. Никой от общинския съвет не печели, за да задържа пазара в това състояние. Просто аз ви казах преди малко: неграмотността на управлението- Плюс това! Има и още нещо: да можеш да си изясниш, когато гледаш един проблем, чии интереси трябва да поставиш по-нагоре? Дали интересите на тези, които живеят там, дали интересите на централната градската част, на нейната архитектура и история – или интереса на пазара като търговското дружество, който примерно годишно печели по 250-300 хиляди лева чиста печалба от тоя пазар. Много често, тук с администрацията когато сме спорили за тоя пазар и аз казвам „Това трябва да се срине!” Те казват, „Абе, я да го държим още малко, защото ние печелим оттам!” Печелиш, обаче същевременно губиш страхотно, защото деградира квартала! Защото се появяват хора, които не би трябвало там да живеят. Оттам се генерира престъпност. И те не калкулират т.е. това е усещането за града. Когато го гледаш само през парите и през грубата ивестиция, а не го оценяваш от гледната точка на интересите на градскостта. И това е вече проблем също на управляващите, защото те нямат това усещане. Те казват, „Абе аз, като  изпълня плана, като вкарам пари в бюджета..!” Да, ама ще можеш ли с тях да компенсираш всичките щети, които си нанесъл на района между Сливница- Мария Луиза-Тодор Александров и Христо Ботев? Няма да стане. Защото там никой не инвестира в градската среда, като знае че тая инвестиция няма да му се върне. Той по-скоро инвестира в мизерията – да направи барака, да направи сергия. Защото там ще дръпне пари. Ако си ремонтира сградата примерно и възстанови великолепието на една сграда от началото на 20-ти век, какво ще спечели? Те ще му я опикават.

– Не знам има ли някакви планове, или някаква защита, когато стане привлекателно това място за инвестиции дали много от тези стари къщи няма да изчезнат? И да се строят нови, както се случва от години от другата страна на Мария Луиза?

Не, няма, защото те са паметници на културата и по принцип те са ограничени във възможността да са части от ансамбъл. Там трудно може да се вдигне надстройка. Да спечелиш от това.

– Защото ми се струва, че вече доста паметници на културата всъщност ги няма [в София].

В тая ситуация [днес] може да се получи това! Когато той деградира и се самосрутва! И тогава той като се срути, ще трябва да правиш нещо на неговото място. Т.е. държането на тая зона в тази ситуация – защото гражданите казват така: „Що ще ме караш да си поддържам аз имота, когато ти си ме оставил на произвола на циганите” – и е прав. Така че за това няма две мнения. Това че винаги съществува интерес, когато една зона се уживи и стане по-привлекателна и по-градска, да дойдат и хора с друг тип интереси – вече това пък е другата битка. Това е битката за общността. Която ще бъде различна [битка от тази]. Там ще се появят хора, които ще искат да речем действително да надстрояват, да дигат. Тогава вече е времето на ДАГ, които със своите норми и  правила ще каже – това може и това не може. Тогава пак ще се сбием за някакви работи. Както беше на Западното направление, около Пиротска и Тодор Александров – там се прие един план който беше засегнал интересите на 286 собственика. И в резултат именно на такива битки, които проведохме заедно с тях и многократно преработване накрая останаха само 12 жалби. […] Аз съм чел и друго: че аз имам интерес да се занимавам с този въпрос, защото имам къща на Женския пазар. Нямам къща на Женския пазар.
[…]

– Вие смятате, че като се промени всъщност, като се махне пазара тези хора сами биха тръгнали да напускат? Което не знам – ако те вече живеят там имат и къщи и прочие? Според вас това е достатъчно реално ли е, или по скоро в кръга на пожеланието, че ще се случи?

Когато се цивилизова едно пространство нецивилизования човек изпада в дискомфорт и обратното. Ако вие попаднете там в една нецивилизована среда ще бъдете в дискомфорт. Какъв е изхода и в двата случая? Или се приспособяваш – което е много трудно. И за едните, за цивилизованите да се приспособят към нецивилизованите, и обратното. И тогава всеки прави своя избор. Ако ти направиш невъзможна дадена дейност, тя със себе си влачи и хората. Когато примерно изчезне от там сутеньора – ще изчезне и клиента. Нали така? Когато там примерно цивилизоваш и няма условия за контрабанда – ще изчезнат контрабандистите. Представете си някой да върти контрабанда по Витошка? Няма да стане. Защо няма да стане? Първо от там не минават хора, които са склонни да купуват такива неща. Второ там ги няма спонтанните ятаци, защото има хора които се разхождат с по 2-3 кутии и ги продават, на тях им съдействат десетки хора, които продават зеленчуци, но отдолу примерно държи един стек цигари и ги захранва непрекъснато. Тогава ще изчезне. Това ви казвам. И това не е само.. ние не откриваме топлата вода. В Париж също имаше такъв проблем до скоро. До скоро ви казвам, до преди десетина-петнайсет години с един от кварталите в центъра  който е описан от Зола! Във „Вертеп”, ако не се лъжа. И там се минава, и се минава с булдозерите, и толкоз. Няма шега. Аз също казвам, че проблема с бездомните кучета е също проблем на цивилизовано решение. В един запустял двор, на една промишлена зона – такива има в София колкото искате – се събират ужасно много кучета, пилета, кукумявки- каквото искате. Котки! Дори подивяват там. Това са големите развъдници. Като мине асфалта, като се дигнат хубавите сгради, като се сложи зеленото, като се огради – къде ще е това бездомно куче? Като махнеш примерно разхвърляните боклуци от кофите, които стоят по улицата, то като няма храна – какво ще прави там? Подхода е същия. Цивилизованост и приключваме въпроса. Няма смисъл да вкараме жандармерия, все едно че на пазара в Дамаск или в Багдат.

*

Това е всичко засега от серията гледни точки към пазара.

kraka8

Advertisements